петък, 23 ноември 2012 г.

Зидана печка

Тази статия е част от електронната книга "Строителство с естествени материали" която може да бъде изтеглена от тук.

Впечатлен от немските зидани печки, Марк Твен пише: “Това е най-добрата, удобна и икономична печка, изобретена до сега.”
Поради своята висока ефективност, достигаща до 90%,  в миналото зиданите печки са били разпространени  по цял свят. У нас те за наричани още “джамал”. Понякога са служели за отопление на две и по-вече помещения.
Зиданата печка се състои от горивна камера и топлообменна част. Съществуват два типа зидани печки:
·         Топлообменната част е същевременно и горивната камера. Традиционно тези печки са свързани с кухненското огнище или пещ. Често топлообменната част се намира в съседното  на кухнята помещение и се пали от кухненското огнище.  
·         Топлообменната част е съставена от канали, с които се удължава пътят на димните газове.
Топлината се акумулира в стените на печката и се отдава бавно и равномерно. В зависимост от типа на печката и нейната маса отдаването на топлина може да продължи от 6 до 24 часа. Запалването обикновено се прави веднъж дневно, като за гориво най-често се ползват дърва.
Съществува голямо разнообразие във формата и видът на каналите. (фигура 330) За тяхното почистване и ревизия се предвиждат отвори с метални вратички.

Печките имат два режима на горене. При първият режим става първоначалното разпалване, печката е още студена, тягата е по-малка. Горенето е непълно и се отделят воден конденз и сажди. Вторият режим се отнася за пълното горене, когато печката е загрята и тягата е максимална. При проектиране на зидани печки с топлообменна част с канали следва да се предвиди възможност за контролирано превключване от един на друг режим. Обикновено това се постига чрез клапа, която при разпалването е отворена и димните газове се отвеждат директно от горивната камера в комина. След като печката се разгори, клапата се затваря и насочва димните газове през каналите на топлообменната част. Чрез втора клапа при разпалването се  осигурява достатъчен приток на пресен въздух.

Фигура 325 Комбинация между кухненско огнище и зидана печка в едно пространство. Констанцалиева къща, Арбанаси.

 

Фигура 326 Зидана печка (ляво), която се пали  от обособен килер към коридора (дясно).  Констанцалиева къща, Арбанаси.

Фигура 327 Зидана печка, свързана с кухненското огнище.




Фигура 328 Традиционна стара зидана печка с плита и фурна за готвене към кухнята и топлообменна част с канали в съседното помещение. С. Миндя, В. Търновско.

Фигура 329 Най-разпространения тип зидана печка в района на В.Търново и Елена се състои от централно разположена горивна камера и топлообменник със два вертикални канала разположени симетрично отстрани.  На схемата е показана печка с двойна горивна камера. Първичното горене с температура 600 градуса става в долната камера А, горещите газове се засмукват през стеснената част Е и изгарят вторично с температура 900 градуса в горната камера F.  inspirationgreen
Фигура 330 Различни форми на топлообменни канали, експериментирани в зидани печки в Ню Мексико, САЩ. КПД от 85,6% до 89%.


Фигура 331 Зидана печка в детски екостационар Бели брези в Природен парк Витоша.

Фигура 332 Типична немска кахлена печка. inspirationgreen

За горене да се използват само необработени химически, естествени дърва, както и дървени брикети без свързващи лепила. Важно е дървата да бъдат сухи. Сухи се наричат дървата, които имат влажност под 20 %. Това се получава с престой на сухо и проветриво място поне 2 години. Дървата се съхраняват нацепени и подредени, като дебелината им трябва да е между 5 и 15 см.
Предназначението на разпалването е да подгрее стените на горивната камера, димоходите и комина за създаване на тяга чрез стабилен буен огън, без да се налага често отваряне на вратата за донагласяването му.
Препоръчително дейности при разпалване:
·         Преди разпалването почистете пепелта от скарата.
·         Отворете напълно клапите за първичен въздух и за димните газове.
·         Отворете клапата за директно отвеждане на димните газове в комина.
·         Поставете три нацепени парчета дърва в горивната камера, във формата на пирамида.
·         Смачкайте вестник и го поставете в предната част на скарата между дърветата.
·         Не използвайте гланцирана или импрегнирана хартия.
·         Върху хартията поставете дребни сухи подпалки. За предпочитане са лесно разгарящи се подпалки от мека дървесина или силно насмолена иглолистна дървесина ( борина). Подреждайте подпалките така, че да не се срутят и задушат зараждащия се огън. Върху подпалките поставете няколко ситно нацепени дърва. Запалете хартията. Когато хартията се разгори, затворете вратата на горивната камера. Целта е да разпалите печката (камината) от първия опит, с една клечка кибрит, без излишно суетене и многократно добавяне на хартия и подпалки.
·         Оставете клапата за пресен въздух напълно отворена, докато пламъкът обхване цялата горивна камера.
·         Половин час след разпалване на печката, клапата за директно отвеждане на димните газове в комина може да се затвори. Тогава горещите димни газове ще се насочат през каналите и ще започнат да загряват целия обем на печката.
Препоръчителни дейности при зареждане с дърва:
Не очаквайте излъчената от огъня топлина да е постоянна във времето. Дървата изгарят най-добре на цикли. Цикъл е времето от запалването на заредените върху жаравата дърва до тяхното превръщането в нов слой жарава. Всеки цикъл може да осигури отопление за няколко часа в зависимост от това колко дърва и как са заредени.
Никога не добавяйте само по едно-две дървета. По-големият им брой е необходим за образуването на слой жарава, която задържа топлината и поддържа горенето.
Дребно нацепените дърва, нахвърляни кръстосано, изгарят по-бързо, понеже постъпващият въздух има възможност да достигне до всички парчета едновременно. Такова подреждане е подходящо при необходимост от интензивно отделяне на топлина.
За постигането на продължителен стабилен огън, съберете въглените върху скарата и заредете върху тях компактно по-едри дърва. Плътното, успоредно, нареждане на дървата предотвратява проникването на въздух и пламъци между тях и запазва вътрешността на купа за по-късно изгаряне. Отворете напълно клапата за първичен  въздух. Когато най-външните дърва се разпалят, намалете въздуха до постигане на желаната от вас интензивност на изгаряне.
Колко дърва са необходими зависи от мощността на камината и желаното отопление. Количеството сухи дърва за зареждане е 0,36 до 0,5 кг. на час за всеки киловат полезна отоплителна мощност. По малкото число е за по сухи дърва.

Фигура 333 Зидана печка с плита, фурна и топлообменник с канали, Музей Астра в Сибиу, Румъния.

петък, 2 ноември 2012 г.

Глинен под



Тази настилка, която е била широко използвана в миналото е вече изоставена, поради поради познатите и недостатъци – липса на водоустойчивост, поява на пукнатини, неиздръжливост на натиск и абразия. Тези недостатъци трудно могат да се избегнат, но при внимателно изпълнение това не е невъзможно. В съвременната практика се прилага следния начин на изпълнение на глинен под. Първият слой, който служи за спиране на капилярната влага, се прави от добре трамбован чакъл. Вторият слой от глинеста смес се изпълнява като замазка с дебелина до 10 см (с мастар и “майки”). В сместа могат да се добавят слама за намаляване на пукнатините, както и перлит или други леки агрегати за подобряване на топлоизолацията. Съхненето е бавен процес и затова е най-добре глиненият под да се прави през лятото. След изсъхването (около 14 дни) неизбежно се появяват пукнатини. Запълването на пукнатините и други неравности се прави с глинеста смес (с пресят пясък и слама). За търсене на декоративен ефект някои предпочитат  друг цвят за запълването на пукнатините.  За запечатване на повърхността в миналото са използвани кравешка тор или говежда кръв. В днешно време най-предпочитаният естествен материал е ленено масло разредено с боров терпентин в съотношение 1:1. Нанася се на три пъти през два дена, като за третото нанасяне съотношението е 3:1. Важно е  накрая да не остават локви. За финално запечатване се използва вакса от разтворен в боров терпентин пчелен восък.

събота, 20 октомври 2012 г.

ГЛИНЕНИ МАЗИЛКИ

Тази статия е част от електронната книга "Строителство с естествени материали", която може да бъде изтеглена от ТУК


 Мазилката от глина е позната от древни времена. Днес глинени мазилки се използват както за реставрация на стари къщи, така и в ново строителство с висок комфорт.
Предимства:
·         огнеупорност
·         позволява на измазаните повърхности да дишат
·         може да бъде поправена или преработена по всяко време
·         повърхностите са хладни през лятото и топли през зимата
·         абсорбират водни пари и миризми
·         безопасни за работа
·         ниска цена и артистична експресивност
Глинените мазилки се състоят главно от пясък, тиня и обикновено между 5% до 12% глина. Земята от различни находища е различна и по своя състав състав. Трудно е да посочи какви са идеалните пропорции. Те зависят от много променливи фактори: зърнометричния състав на материала, водното съдържание, вида на глината, начина на приготвяне и добавки . Затова обикновено се тестват няколко проби до постигане на желания резултат. Например върху стената може да се направят проби с размер 30х30 см - без добавяне на пясък, с добавяне на пясък в съотношение глина/пясък 1:1, 1:2 и 1:3. Пробите се правят с дебелина до 2 см върху вертикална стена . Съхненето може да отнеме от два до четири дни. Ако  мазилката се напука, отлепи и падне, то съдържанието на глина е голямо и следва да се добави фин пясък. Ако се рони и пада на части при почукване – то глината е малко и няма достатъчно свързващо действие. Появата на много пукнатини показва високо съдържание на глина.  Само по емпиричен път може да се определи оптималния вариант за всеки конкретен случай.  Глинените мазилки се свързват много добре не само с глинени стени, но и с тухла, бетон и камък, ако повърхността е достатъчно груба. Опитите с тънки 3-5 мм мазилки върху гипсова шпахтловка и гипсокартон също се оказаха успешни.
Глинената мазилка не реагира химически. Затова повърхността на основата трябва да бъде достатъчно груба с цел развиване на добра физическа връзка . Стената се мокри предварително. Ако повърхността не е достатъчно груба  е добре да се надраска допълнително. За да се гарантира добро сцепление  е възможно да се използват рабицова, пластмасова, стъклена или конопена мрежа, тръстикова рогозка . Върху каменна зидария при плътен нехигроскопичен камък се прави шприц от рядка вар с малко пясък.
За да се получи глинена мазилка без пукнатини  е необходимо в сместа  да има достатъчно едър пясък. Добавянето на влакна (чоп, накълцана слама, конопени или кокосови влакна, сено и др.) я армират  дисперсно и намаляват пукнатините. За вътрешна мазилка могат да се използват като добавки  дървени стърготини, целулозни влакна, плява от зърнени култури или други подобни  частици. След разбъркване с вода се изчаква 30 мин. преди сместа за мазане да се нанася върху стената. Ако вместо вода се използва суроватка, се намалява свиването при съхнене.
Според Варвара Вълчанова „Размерът на зърната, които съставят мазилката, се определя в зависимост от дебелината, с която искаме да мажем. Може да се придържаме към правилото, че най-големите зърна в мазилката трябва да са с диаметър, равен на половината от дебелината на мазилката. Ако мазилката е дебела 4 мм, то най-големите зърна могат да бъдат с диаметър 2 мм.“ [18]
Когато мазилката се нанася на два слоя, то първият слой (наричан хастар) е по-груб и може да съдържа повече глина. Тогава пукнатините са допустими и спомагат за по-добро закрепване на следващия слой. Вторият слой с дебелина до 5 мм (с повече пясък) ги покрива и не се напуква. За подобряване на устойчивостта на износване и влага могат да се добавят: ръжено брашно, казеин, прясна кравешка тор. Малките капилярни пукнатини се изглаждат с мокра дунапренова гъба след няколко часа, дори и дни. Ако мазилката трябва да е с дебелина по-голяма от 10-15 мм, тя се нанася на два или три слоя, за да се избегнат свивания и пукнатини. Всеки следващ слой се полага след пълното изсъхване на предишния.  За да се избегнат напуквания трябва всеки слой да е с еднаква дебелина. Ако по основата има фуги или вдлъбнатини, те трябва да се запълнят предварително и се изчака да изсъхнат.
Към сместа за мазилка може да се прибави сол. Солта се използва като добавка за замазване на плоски глинени покриви в Анатолия, Турция. Поради високата хигроскопичност на солта, замазката задържа влага за по-дълъг период и не позволява проникването на вода. (Dalokay 1969 г.). Солта също така предпазва мазилката от мръзнене.
За външна мазилка се оказа успешно добавянето на смляна слама ( до 5 см), кравешка тор и сол в следното съотношение: 1 кофа земя, ½ кофа смляна слама, ½ кофа прясна кравешка тор, ½ кг сол. Добавя се вода до постигане на добър вискозитет, когато сместа се задържа върху вертикална мистрия.
Нанасянето на глинената мазилка е аналогично с хоросанова мазилка. Може да се нанася както ръчно, така и машинно. Основата се намокря добре.  При ръчно нанасяне се работи с мистрия и маламашка. За постигане на гладка повърхност след 2-3 часа (преди мазилката да е засъхнала) стената се „изпердашва“ с шпакла или друг твърд метален инструмент. Накрая с влажна дунапренова гъба се почистват останалите по повърхността песъчинки.
Традиционно външните мазилки са запечатвани с вар чрез нанасяне на варова шпахтловка или варосване с варово мляко. За шпахтловка може да се използва смес от вар и каменно брашно (в миналото е използвана счукана керемида) в съотношение 1:1. Варовото мляко се нанася на пет ръце за външни стени  и  на три ръце за вътрешни. За омекотяване на цвета към варовото мляко може да се добави малко количество глина или оксидна боя.  Необходимо е съхненето на варта да става възможно най-бавно, за предпочитане в облачно, хладно и влажно време.
Глината не е агресивна и може да се формува и обработва с ръце, дори действа благоприятно на кожата. Тъй като не се осъществява процес на химично свързване, смесения с вода разтвор на мазилката може да се обработва в продължение на повече дни. Засъхналата (сгъстена) глинена мазилка не губи годността си за употреба, с помощта на разреждане с вода и да се използва отново неограничено време. С различни естествени цветове може да се оформят декоративни елементи.
Традиционно в миналото глинените мазилки са правени от по-често от жените. Тази дейност не е свързана с физически усилия, работата с глина носи приятно усещане, резултатът се постига бързо и носи удовлетворение.
Произвеждат се готови смеси за глинени мазилки (roefix, claytec, tierrafino ). На нашия пазар се предлага глинена мазилка от Чехия.  Като по-евтино решение може да се използват глини и кварцов пясък от фабрика за керамични материали Керамит в гр. Елин Пелин (пропорция 1 част глина на 2 -3 части пясък).


Фигура 168 Глинени мазилки. tierrafino



Фигура 169 Външна глинена мазилка.




 

петък, 19 октомври 2012 г.

ГАЛЕРИЯ СЪС СНИМКИ ОТ ЕКСПЕРИМЕНТА КРАЙ БЕЛОГРАДЧИК





Благодаря на всички, които вложиха част от себе си!

КЪМ ГАЛЕРИЯТА

http://www.facebook.com/media/set/?set=a.4164193335755.2157717.1011776787&type=1

понеделник, 17 септември 2012 г.

ШКОЛА ПО СТРОИТЕЛСТВО С ГЛИНА
6-7 октомври 2012

За всички желаещи да усвоят теоретични знания и практически умения за строителство с естествени материали. Oбучението обхваща теория и практика  в рамките на два дни:

Програма

ТЕОРЕТИЧНА ЧАСТ
 6 октомври, събота в Читалището на Белоградчик:
09:00-12:00 – Глината като строителен материал- свойства, тестване, добавки. Нормативи и топлоизолации. Елементи на сградата- основи, стени, скелет, покрив и др.
14:00- 18:00 – Строителни техники – паянтова конструкция, кирпич, плет, коб, трамбована глина и др. Реконструкция на стари сгради.
 – Детайли – зидове,арки, сводове, куполи, затревен покрив и др. Довършителни работи – подове, мазилки, боядисване и др.

ПРАКТИЧЕСКА ЧАСТ
7 октомври, неделя в местността Горен Крупец, близо до с. Извос
09:00-12:00 – Направа на пресовани глинени блокове и  кирпич и зидане на стена и арка. Глинена мазилка. Глинен под.
13:00 -17:00 – Направа на стени от коб и трамбована глина.


Водещ: арх. Георги Георгиев

Максимален брой  – 6.

Такса за участие: 90 лв

Записване на: ultrajoro@abv.bg

Съдействие за настаняване в къща за гости или хотел.
цена за едно едно легло  - 15 лв.на вечер

неделя, 12 август 2012 г.

ЛЕТЕН РАБОТЕН ЛАГЕР

Заповядайте на на летния работен лагер в Белоградчик от 20 август до 9 септември. Предлагаме ви  храна и подслон срещу работа. Присъединете се към нас за времето което желаете; гъвкаво пристигане и заминаване.
Моля пишете предварително за да проверите свободните места ако желаете да участвате.

вторник, 12 юни 2012 г.

http://eko.bntplovdiv.com/sites/default/files/image-upload/slamki-v-kalta.jpg"СЛАМКИ В КАЛТА"
ФИЛМ НА ЦВЕТАН СИМЕОНОВ ОТ БНТ2-ПЛОВДИВ ЗА ГЛИНЕНАТА АРХИТЕКТУРА В БЪЛГАРИЯ

вторник, 3 януари 2012 г.

ШКОЛА ПО СТРОИТЕЛСТВО С ГЛИНА


Поради нарасналия интерес към строителството с глина организирам школа за всички желаещи да усвоят теоретични знания и практически умения в рамките на два уйкенда. Към програмата може да добавяте още теми с изключение на сламени бали, към които нямам интерес.


ШКОЛА ПО СТРОИТЕЛСТВО С ГЛИНА

МЯСТО: БЕЛОГРАДЧИК

Водещ: арх. Георги Георгиев

Максимален брой участници за един уйкенд – 6.

Такса за участие: 90 лв। за един уйкенд.

(капаро от 45 лв. чрез обикновен пощенски запис на адрес: 3900 Белоградчик, Георги Стефанов Георгиев, до поискване.)

Записване на: ultrajoro@abv.bg

Съдействие за настаняване в къща за гости или хотел.

ТЕОРЕТИЧНА ЧАСТ

4-5 и 18-19 февруари, 10-11 и 24-25 март, 7-8 и 21-22 април

Курсът ще се проведе в библиотеката на читалището в Белоградчик.

Програма

Събота: 09:00-12:00 – Глината като строителен материал- свойства, тестване, добавки. Нормативи и топлоизолации. Елементи на сградата- основи, стени, скелет, покрив и др.

14:00- 17:00 – Строителни техники – паянтова конструкция, кирпич, плет, коб, трамбована глина и др. Реконструкция на стари сгради.

Неделя: 09:00 -12:00 – Детайли – зидове,арки, сводове, куполи, затревен покрив и др. Довършителни работи – подове, мазилки, боядисване и др.

13:00-15:00 – Посещение на глинена къща.

ПРАКТИЧЕСКА ЧАСТ

12-13 и १९-20 май, 9-10 и 23-24 юни, 7-8 и 21-22 юли.

Програма

Събота: 09:00-17:00 – Направа на кирпич и зидане на стена. Глинена мазилка.

Неделя: 09:00 -15:00 – Направа на стени от коб и трамбована глина.