събота, 20 октомври 2012 г.

ГЛИНЕНИ МАЗИЛКИ

Тази статия е част от електронната книга "Строителство с естествени материали", която може да бъде изтеглена от ТУК


 Мазилката от глина е позната от древни времена. Днес глинени мазилки се използват както за реставрация на стари къщи, така и в ново строителство с висок комфорт.
Предимства:
·         огнеупорност
·         позволява на измазаните повърхности да дишат
·         може да бъде поправена или преработена по всяко време
·         повърхностите са хладни през лятото и топли през зимата
·         абсорбират водни пари и миризми
·         безопасни за работа
·         ниска цена и артистична експресивност
Глинените мазилки се състоят главно от пясък, тиня и обикновено между 5% до 12% глина. Земята от различни находища е различна и по своя състав състав. Трудно е да посочи какви са идеалните пропорции. Те зависят от много променливи фактори: зърнометричния състав на материала, водното съдържание, вида на глината, начина на приготвяне и добавки . Затова обикновено се тестват няколко проби до постигане на желания резултат. Например върху стената може да се направят проби с размер 30х30 см - без добавяне на пясък, с добавяне на пясък в съотношение глина/пясък 1:1, 1:2 и 1:3. Пробите се правят с дебелина до 2 см върху вертикална стена . Съхненето може да отнеме от два до четири дни. Ако  мазилката се напука, отлепи и падне, то съдържанието на глина е голямо и следва да се добави фин пясък. Ако се рони и пада на части при почукване – то глината е малко и няма достатъчно свързващо действие. Появата на много пукнатини показва високо съдържание на глина.  Само по емпиричен път може да се определи оптималния вариант за всеки конкретен случай.  Глинените мазилки се свързват много добре не само с глинени стени, но и с тухла, бетон и камък, ако повърхността е достатъчно груба. Опитите с тънки 3-5 мм мазилки върху гипсова шпахтловка и гипсокартон също се оказаха успешни.
Глинената мазилка не реагира химически. Затова повърхността на основата трябва да бъде достатъчно груба с цел развиване на добра физическа връзка . Стената се мокри предварително. Ако повърхността не е достатъчно груба  е добре да се надраска допълнително. За да се гарантира добро сцепление  е възможно да се използват рабицова, пластмасова, стъклена или конопена мрежа, тръстикова рогозка . Върху каменна зидария при плътен нехигроскопичен камък се прави шприц от рядка вар с малко пясък.
За да се получи глинена мазилка без пукнатини  е необходимо в сместа  да има достатъчно едър пясък. Добавянето на влакна (чоп, накълцана слама, конопени или кокосови влакна, сено и др.) я армират  дисперсно и намаляват пукнатините. За вътрешна мазилка могат да се използват като добавки  дървени стърготини, целулозни влакна, плява от зърнени култури или други подобни  частици. След разбъркване с вода се изчаква 30 мин. преди сместа за мазане да се нанася върху стената. Ако вместо вода се използва суроватка, се намалява свиването при съхнене.
Според Варвара Вълчанова „Размерът на зърната, които съставят мазилката, се определя в зависимост от дебелината, с която искаме да мажем. Може да се придържаме към правилото, че най-големите зърна в мазилката трябва да са с диаметър, равен на половината от дебелината на мазилката. Ако мазилката е дебела 4 мм, то най-големите зърна могат да бъдат с диаметър 2 мм.“ [18]
Когато мазилката се нанася на два слоя, то първият слой (наричан хастар) е по-груб и може да съдържа повече глина. Тогава пукнатините са допустими и спомагат за по-добро закрепване на следващия слой. Вторият слой с дебелина до 5 мм (с повече пясък) ги покрива и не се напуква. За подобряване на устойчивостта на износване и влага могат да се добавят: ръжено брашно, казеин, прясна кравешка тор. Малките капилярни пукнатини се изглаждат с мокра дунапренова гъба след няколко часа, дори и дни. Ако мазилката трябва да е с дебелина по-голяма от 10-15 мм, тя се нанася на два или три слоя, за да се избегнат свивания и пукнатини. Всеки следващ слой се полага след пълното изсъхване на предишния.  За да се избегнат напуквания трябва всеки слой да е с еднаква дебелина. Ако по основата има фуги или вдлъбнатини, те трябва да се запълнят предварително и се изчака да изсъхнат.
Към сместа за мазилка може да се прибави сол. Солта се използва като добавка за замазване на плоски глинени покриви в Анатолия, Турция. Поради високата хигроскопичност на солта, замазката задържа влага за по-дълъг период и не позволява проникването на вода. (Dalokay 1969 г.). Солта също така предпазва мазилката от мръзнене.
За външна мазилка се оказа успешно добавянето на смляна слама ( до 5 см), кравешка тор и сол в следното съотношение: 1 кофа земя, ½ кофа смляна слама, ½ кофа прясна кравешка тор, ½ кг сол. Добавя се вода до постигане на добър вискозитет, когато сместа се задържа върху вертикална мистрия.
Нанасянето на глинената мазилка е аналогично с хоросанова мазилка. Може да се нанася както ръчно, така и машинно. Основата се намокря добре.  При ръчно нанасяне се работи с мистрия и маламашка. За постигане на гладка повърхност след 2-3 часа (преди мазилката да е засъхнала) стената се „изпердашва“ с шпакла или друг твърд метален инструмент. Накрая с влажна дунапренова гъба се почистват останалите по повърхността песъчинки.
Традиционно външните мазилки са запечатвани с вар чрез нанасяне на варова шпахтловка или варосване с варово мляко. За шпахтловка може да се използва смес от вар и каменно брашно (в миналото е използвана счукана керемида) в съотношение 1:1. Варовото мляко се нанася на пет ръце за външни стени  и  на три ръце за вътрешни. За омекотяване на цвета към варовото мляко може да се добави малко количество глина или оксидна боя.  Необходимо е съхненето на варта да става възможно най-бавно, за предпочитане в облачно, хладно и влажно време.
Глината не е агресивна и може да се формува и обработва с ръце, дори действа благоприятно на кожата. Тъй като не се осъществява процес на химично свързване, смесения с вода разтвор на мазилката може да се обработва в продължение на повече дни. Засъхналата (сгъстена) глинена мазилка не губи годността си за употреба, с помощта на разреждане с вода и да се използва отново неограничено време. С различни естествени цветове може да се оформят декоративни елементи.
Традиционно в миналото глинените мазилки са правени от по-често от жените. Тази дейност не е свързана с физически усилия, работата с глина носи приятно усещане, резултатът се постига бързо и носи удовлетворение.
Произвеждат се готови смеси за глинени мазилки (roefix, claytec, tierrafino ). На нашия пазар се предлага глинена мазилка от Чехия.  Като по-евтино решение може да се използват глини и кварцов пясък от фабрика за керамични материали Керамит в гр. Елин Пелин (пропорция 1 част глина на 2 -3 части пясък).


Фигура 168 Глинени мазилки. tierrafino



Фигура 169 Външна глинена мазилка.




 

петък, 19 октомври 2012 г.

ГАЛЕРИЯ СЪС СНИМКИ ОТ ЕКСПЕРИМЕНТА КРАЙ БЕЛОГРАДЧИК





Благодаря на всички, които вложиха част от себе си!

КЪМ ГАЛЕРИЯТА

http://www.facebook.com/media/set/?set=a.4164193335755.2157717.1011776787&type=1