сряда, 18 март 2015 г.

ЗЕМЯТА КАТО ДЕКОРАТИВЕН МАТЕРИАЛ

 арх. Георги Георгиев


Земята е най-старият материал, използван за декорация. Както и в миналото, глина се използва за украса на екстериора и интериора на сградите. Пластичността на материала и богатата палитра от естествени цветове правят на земята много изразителен и лесен материал за работа.
В традиционната българска архитектура  глината се използва за направа на орнаменти и боядисване на сгради.
В някои стари къщи в Арбанаси, стените и таваните са украсени с релефи от бяла глина. Орнаментите с флорални и геометрични мотиви са боядисани с вар.


Фигура 1 Интериор от Констанцалиевата къща, Арбанаси. В оригиналния си вариант орнаментите по корниза и тавана са изработени от глина и боядисани с вар.

Фигура 2 Таван с глинени орнаменти от Констанцалиевата къща в Арбанаси

През последните години отново се възражда използването на земята не само като строителен материал, но също и като материал за декорация. Декоративни функции, независимо дали под формата на релеф, орнаменти или оцветен детайли, са формирали специален клон в дизайна.Те се използват при различни строителни техники и цели:

Кирпич и пресовани глинени блокове.

При видимата зидария могат да се прилагат различни  деркоративни мотиви при подреждане на отделните тухли. Те могат да се използват както при носещи стени, така  и в пълнежа на паянтови  дървени конструкции. Обикновено се  следва и подчертава тектонична логика на структурата.
Фигура 3 Носеща стена с декоративна фугирана зидария от пресовани земни блокове

Фигура 4 Пълнеж с кирпич „долма“ на паянтова стена.

Фигура 5 Пълнеж с пресовани земни блокове на паянтова стена.


Фигура 6 Два различни мотива при свод от земни блокове. Посоката на отделните редове следва технологичната логика на изграждането.

Фигура 7 Декоративен парапет. Във Франция този мотив е използван при стени на плевни и позволява вентилация на вътрешното пространство.

Работата на известния марокански архитект Elie Mouyal се отличава с експресивност и дълбоко познаване на формата.


Фигура 8 Les jardins de la lagune, Societe Maghreb (горе), Hole in One, 2002, Marrakech (долу)

Трамбована земя

Старите майстори на света използват тази проста техника за някои от най-красивите чудеса на архитектурата.

Фигура 9 Kasbah Amerhidil , Мароко. Снимка Linda De Volder

По своята структура техниката трамбована земя наподобява естествените седиментни скали. Такива стени въздействат на сетивата ни със своята първична сила. Затова те обикновено не са измазани и се експонират без никаква допълнителна обработка.

Фигура 10 Стена от трамбована земя.

За всеки слой може да се използват различни цветове и пигменти. Размерът и характерът на агрегатите в стената оказват влияние на структурата и  също може да бъдат фактор за емоционално въздействие.
Фигура 11 Индиански културен център в Канада Nk’Mip Desert Cultural Centre. За построяването на стената от стабилизирана с цимент трамбована земя са използвани 16 вида земя с различни цветове. Материалът е доставен от райони, обитавани от 16 индиански племена.

Параклисът на помирението (The Chapel of Reconciliation)  е построен през 2000 г. и се намира на бившата "ивица на смъртта" в Берлин. Изграден е изцяло от трамбована земя и е издигнат върху основите на едноименна църква, която е била взривена от властите на ГДР през 1985 г., поради "национални мерки за сигурност". Първоначалното предложение на младите архитекти Rudolf Reiterman и Peter Sassenroth предвижда използване на  бетон и стъкло, но общността възприема тези материали за аналог на репресивната стената, разделяла града. Така те са избрали алтернативните  дърво и глина.  В миналото срещу имота на църквата е имало кариера за добив на глина.  В стените са вградени парчета от тухлите на разрушената църква, които се виждат от хората и им напомнят за бурната история на мястото.  (Източник: Ronald Rael, "Eart Архитектура" стр.44)
Елипсовидната форма на сградата е очертана със стена от трамбована земя със 7.2 м височина и 0,6 м дебелина. [4]

Фигура 12 Параклисът на помирението в Берлин.

Фигура 13 Параклисът на помирението в Берлин. Вградените парчета от тухли напомнят за разрушената църква.

КОБ

Коб е най-старата земна строителна техника, използвана от хората, тъй като не изисква специални инструменти и оборудване. Земята е смесена с вода и слама чрез отъпкване с крака и оформена с ръце като скулптура. Така човекът оставя част от душата си. Може би това е причината в днешното постиндустриално общество много хора да преоткриват техниката КОБ като алтернатива на промишлени продукти. Собствениците най-често се проявяват като хора на изкуството. КОБ позволява по-голяма свобода на личното изразяване чрез цветове и форми.
Фигури 15,16 и 17 представят декоративни стени от коб в къщата на Сюзан Хаган, с. Хотница.

Фигура 14

Фигура 15
Фигура 16

Глинени мазилки и бои

Засиленият интерес през последните години към глинените мазилки и естествени бои е породен не само от ползите за околната среда и здравето. Те задоволяват нашето вродено и естествено желание за красота. В Европа има няколко фирми, които предлагат богата палитра от глинени мазилки и бои. Много дизайнери ги предпочитат за декорация не само за жилищни сгради, но и ресторанти, офиси, банки и други сгради.  Поради наличието на материали и лесния нискотехнологичен процес, много собственици предпочитат сами да подготвят и изпълняват глинени мазилки. За стабилизиране могат да се  използват някои забравени естествени добавки, като казеин, яйца, мляко, кравешки тор и др.  Глината идва в много различни цветове ... жълто, оранжево, кафяво, бяло, сиво ..., дори зелено  и лилаво. Което означава, че може да се използва като свързващо вещество и пигмент за множество различни цветни мазилки.

Фигура 17 Глинени мазилки и бои в къща на Сюзън Хаган, с. Хотница. За получаването на някои цветове към глината са добавени и оксидни бои.

Фигура 18 Рисуване с глинени бои върху глинена мазилка.

Глинените бои се получават лесно. Земя с желан цвят се разтваря с много вода и се оставя да се утаи поне 8 часа. Излишната вода се излива внимателно и се използва най-горният фин слой от глина. За получаване на тъмни нюанси могат да се добавят и сажди.

Фигура 19

Таделакт

Таделакт е  водоустойчива варова мазилка, която се  прилага за външни и вътрешни стени и подове. Произхожда от Северна Африка и е традиционно покритие на дворци, хамами и басейни в Мароко. Тделактът се нанася върху основа от варо-пясъчна мазилка. Представлява смес от вар и каменно брашно или фин пясък. Нанася се на тънък слой и се полира с фин речен камък преди окончателното изсъхване. Накрая стената се третира със сапун, приготвен от зехтин и придобива завършен вид и водоустийчивост.
Таделактът има луксозна, мека и  вълнообразна структура. Подходящ е както за мокри помещения, така и за зидани печки и мебели от глина.
Фигура 20 Полиране на таделакт.


Фигура 21 Таделакт, изпълнен от Росен Мутафчийски.


Фигура 22 Мивка с покритие от таделакт в къщата на Сюзан Хаган, с. Хотница.

Глинени мебели и печки

От земя се изработват и различни елементи на обзавеждането като пейки, рафтове и ниши в стените, печки и дори легла. Земните мебели са продължение на скулптурния подход при строителството с коб.  Те придават един оригинален и индивидуален завършек на интериора.
Благодарение на огнеупорните си свойства земята се използва за направата на зидани печки и фурни. Те са важен елемент в интериора и тяхната украсата става  акцент в обзавеждането.
Фигура 23 Къща в село Лещен.

Фигура 24  Пейка от земя. Източник Sunseed Desert Project
Фигура 25 Ракетна печка затопля легло от глина. Къща на Сюзън Хаган в с. Хотница
Фигура 26 Зидана печка (джамал)  в Констанцалиевата къща, Арбанаси.
Фигура 27 Пещ от къщата на Сюзан Хаган, с. Хотница.

Релефи

Изработени от глина релефи подчертават индивидуалния характер на сгради и помещения.
Фигура 28

Фигура 29
На фигури 28 и29 са показани два релефа, изработени от глина с естествените и цветове.
Фигура 30 Релефен орнамент, къща на Сюзан Хаган, с. Хотница

Фигура 31 Релефен орнамент, вилно селище Омая.

Скулптури

Скулпторът Павел Койчев предпочита като основен материал за някой свои работати плет, измазан с глина и кравешка тор. Изненадващо през 2001 г. в съавторство с арх. Бойко Кадинов той представи в  центъра на София  арт-инсталацията "Обиталището", едно място за размисъл и медитация, изградено от глина, дърво и метал (фиг. 32 и 33). Тази скулптора е своеобразно търсене за преодоляване на загубата на човешка идентичност в сблъсъка между природа и цивилизация.
Фигура 32

Фигура 33

"Градежът"  е друго произведение на Павел Койчев (фигури 34, 35 и 36). Представлява артистична екологична къща, построена от естествени материали. Първият етаж е изграден изцяло от камък. За вторият етаж  е използвана дървена паянтова конструкция с пълнеж от плет, измазан с глина. За обзавеждането на стаите   са използвани само природни материали. Скулптурата е защитена с голям прозрачен навес. „Пластика, която може да се обитава"- така авторът нарича своята творба. Павел Койчев казва „ Аз гледам на всичко глобално. Защото, когато гоним прогреса ние се отдалечаваме от приридата, и това е обезпокоително.  Днешните модерни строителни техники и материали са луди. Идеята ми е да се следва естествения подход, нетоксичен и симпатизиращ на природата. "
Фигура 34

Фигура 35

Фигура 36