ПОДОВО ОТОПЛЕНИЕ (ХИПОКАУСТ)

Подовото отопление е познато по нашите земи от времето на Римската империя, където то се появява 100 г. пр. н. ера. Първоначално хипокауст е приложен при затопляне на резервоари за отглеждане на стриди и риба. Скоро след това започва отопляването на цели сгради чрез различни системи от рода на хипокауста. Най-масово се налага така наречения колонен тип.  Подът на сградата се опирал на колони от керамични плочи, високи до един метър. В образуваната под пода кухина преминавал топъл въздух, идващ от горяща наблизо пещ. Топлият въздух излизал на покрива през канали в стените. Така подът и стените се нагрявали равномерно и отдавали своята топлина за дълго време в сградата. Освен колони, за конструкцията на хипокауста са използвани кухи керамични тела или арки и сводове. 

Експонация на хипокауст от колонен тип, ротонда “Св. Георги”, София.

Останки от хипокауст с арки в двора до ротонда “Св. Георги”, София.

В Корея подово отопление, нарично ондол, е познато от второто хилядолетие преди новата ера. За разлика от римския хипокауст, в корейския вариант топлия въздух преминава в няколко плитки канала под пода на сградата. 

Принцип на действие на корейско подово отопление ондол.

Съвременното подово отопление се състои от  серпентини, през които преминава топла вода. Въведено е от известният архитект Франк Лойд Райт, който е бил вдъхновен от ефективността и комфорта на корейския ондол.

Реализираното в Детския екостационар  в Природен парк Витоша подово отопление е съчетание от принципите на римския хипокауст и корейския ондол. Кухината под пода е изградена чрез система от арки и сводове и е реплика на разкрития в центъра на Кюстендил хипокауст на римска баня. Топлият въздух от огнището преминава под пода на високата част в чайната и излиза през комин над покрива. Огнището е изградено по подобие на корейските пещи, които съчетавт едновременно функциите за отопление и приготвяне на храна.