вторник, 18 ноември 2008 г.



Непечената глина като строителен материал

Арх. Георги Ст. Георгиев

Според Библията, Бог е сътворил първия човек от глина.
Ислямската космогония твърди, че първият човек е бил направен от три вида глина: червена, бяла и черна.
Митологията на индианците Муиски, населяващи Южна Америка, разказва, че първият мъж е бил създаден от глина, а първата жена - от тръстика.

Строителството с кирпич, трамбована глина или измазан с глина плет за много от нас все още е символ на бедност. Хората обикновено се мръщят скептично, когато се говори за непечената глина като за строителен материал на бъдещето. През последните 20 години обаче в Европа, Австралия и САЩ започват да се строят луксозни “глинени” жилища. Само в Австралия те вече са над 1000. Очевидно е, че не става дума за модна екстравагантност, защото тази тенденция може да се проследи и в обществените сгради. Сега в света по този начин са построени училища, болници, магазини, туристически обекти, музеи и църкви.
Все по-вече университети, научни институти и строителни фирми се включват в разработването на нови технологии.
Според Хорст Шрьодер от Университета Баухаус във Ваймар между 1995 и 1997 г. броят на компаниите в Германия, произвеждащи строителни материали на базата на непечена глина, се е увеличил с 67 % (фирмите са над 1 000). Докато при традиционните материали и технологии малко или много се появява стагнация, то производството и строителството с непечена глина стремително нараства.
Изразът “новото е добре забравено старо”
е особено подходящ в случая. От 10 000 години този древен начин за строителство е познат навсякъде, където е имало подходяща глина. Старите цивилизации на Близкия Изток - Асирия, Вавилон, Шумер и Акад, Персия - са строили основно с кирпич и трамбована глина. Много археологически паметници по целия свят свидетелстват за тази древна технология - Чатал Хюйюк в Турция, Харапа в Пакистан, Аклет-Атон в Египет, Чан-Чан в Перу, Духерос близо до Кордова в Испания и много други. Великата китайска стена е построена от камъни и трамбована глина преди 6 000 години. В Йемен все още се строят колективни жилища от кирпич, достигащи до 7-8 етажа. Те са предпочитани пред бетонните сгради заради по-добрия вътрешен климат (прохладен през лятото и топъл през зимата), който поддържат дебелите 50-60 см глинени стени. Местни майстори в Иран и до днес строят изящни куполи и сводове без да ползват кофраж.
Съвременната цивилизация отново възражда древните строителни умения.
Нарасналият през последните десетилетия на ХХ век интерес към непечената глина като строителен материал накара много архитекти и инженери да насочат поглед към древното строително наслество.
В Научния строителен институт към Университета в Касел , Германия, за последните 23 години са разработени и реализирани 15 проекта в областта на “глинената” архитектура. Под ръководството на проф. арх. Гернот Минке там се изследва и внедряват различни строителни технологии. Прилага се строителството на сгради с куполи и сводове от кирпич без кофраж. Създадена е компютърна програма за определяне на оптималната форма, при която в конструкцията се избягват опънните напрежения и материалът е подложен само на натиск. В различни сгради вече са реализирани 25 купола. Най-големият от тях, построен за здравен център в Германия, е с диаметър 13 м и височина 8 м при дебелина само 30 см. Два други купола, построени по същата технология, са част от Африканския павилион на EXPO 2000 в Хановер.
Непечената глина, използвана като строителен материал се среща с различни названия. От научна гледна точка тя е смес от глина, тиня (много фин пясък), пясък, и понякога по-едри запълнители (добавъчни материали) - подобно на чакъл или камъни.
Когато се говори за ръчно изработени непечени тухли, обикновено се използва термина “кирпич”. Определението “пресовани глинени блокове” се отнася за изработените под налягане с преси непечени тухли. Когато уплътняването се извършва в кофраж технологията се нарича “трамбована глина”. “Коб” е английски термин за строителство с непечена глина, без да се използват кофраж, тухли и дървена конструкция.
Преимущества в сравнение с обикновено използваните индустриални строителни материали:
Подобряване на вътрешния климат в помещенията.
Непечената глина има способност да балансира на относителната въздушна влажност, каквато не притежава никой друг строителен материал.
В страните с умерен и хладен климат хората обикновено прекарват приблизително 90 % от времето си в затворени пространства. Прекалено високата или ниска температура веднага се усеща от обитателите, но отрицателното влияниена на високата или ниска влажност не винаги е общоизвестно. Въздушната влажност в помещенията оказва съществено влияние върху здравето.
От изследванията на Grandjean (1972) и Becker (1986) става известно, че относителна влажност под 40 % през дълъг период време може да изсуши слизестата мембрана на трахеята. Обикновено слизестата мембрана на епителната тъкан в трахеята поглъща прах, бактерии, вируси и т.н. и ги връща към гърлото с вълнообразни движения на епителните влакна. Ако това поглъщане и системата на транспортиране са нарушени поради изсушаване, тези външни тела могат да достигнат до белите дробове и да доведе до намаляване на съпротивлението на организма към студ и свързаните с това заболявания.
Относителна влажност в диапазона от 40 % до 70 % има много положителни влияния: това намалява съдържанието на фин прах от ввъздуха, активизира механизмите на защита на кожата против микроби, намалява живота на много бактерий и вируси.
Относителна влажност над 70 % обикновено се усеща неприятно вероятно поради намаляването на потреблението на кислород от кръвта в топли и влажни условия. Увеличението на ревматическите заболявания се наблюдава в хладен и влажен въздух. Гъбичните формирования значително се увеличават в закрити помещения, когато влажността се повиши над 70 % - 80 %. Гъбичните спори в по-големи количества могат да доведат до алергии и/или други заболявания. От тези факти следва, че нивото на относителната влажност в помещенията следва да бъде минимум 40 % и не повече от 70 %.
Глината е способна да поглъща и изпуска въздушната влага по-бързо и в по-голяма степен от всеки друг материал (например 30 пъти по-вече от печените тухли). Това качество балансира вътрешния климат в помещенията. В течение на 8 години в жилище с глинени стени в Касел (Германия) са отчетени постоянни стойности на отнсителна влажност от 50 % (Minke 1995).
Непечената глина съхранява топлината.
Подобно на всички тежки материали глината съхранява топлината. Голямата топлинна инерция прави този материал особено подходящ в климатични зони със значително различие между дневната и нощна температура. Жилищата с дебели около 50 см стени са прохладни през лятото и топли през зимата.

Непечената глина икономисва енергия и намалява замърсяването на околната среда.
Строителството с непечена глина консумира приблизително 1 % от енергията, необходима за производството и транспорта на печени тухли или стоманобетон.
Непечената глина се рециклира многократно.
Тя може да бъде преработена по всяко време без вредни емисии и с минимален разход на енергия.
Използването на непечената глина икономисва транспортни разходи.
Често глинестата почва се намира до мястото на строителство. Земните маси от изкопни работи могат да се използват непосредствено. Ако почвата не съдържа достатъчно глина, то може да се добави. Ако глината е в по-голямо количество, може да се добави пясък. Дори когато необходимата глинеста почва се транспортира от други находища, разходите са по-ниски в сравнение с доставянето на индустриални строителни материали.
Непечената глина е идеална за самостроителство.
Обикновено методите за строителство с непечена глина са нискотехнологични и могат да се изпълняват от непрофесионалисти без да са необходими скъпи инструменти и машини. Достатъчен е само един човек с опит, който може да управлява процеса. Способът е трудоемък, но когато се използва собствен труд, този факт не е от първостепенно значение.
Непечената глина съхранява дървесината и други органични строителни материали.
Непечената глина съхранява дървените елементи, които се намират в контакт с нея. Това е следствие от ниската влажност от 0,4 % до 6 % и високата капилярност на материала.
Обикновено никакви гъбички и насекоми не унищожават такава дървесина. За да живеят, насекомите се нуждаят от 14 % до 18 % влажност, а гъбичките - над 20 %. (Muhler 1978).
Така непечената глина може да съхранява и малки количества слама, смесени с нея. Това е познат от древността начин за дисперсно армиране.
В България съществуват добри предпоставки за развитие на строителство с непечена глина. Страната е богата на подходящи глинести почви. Съществувалите в миналото традиции и умения все още не са забравени. Построени са и първите експериментални сгради. В Пловдив инж. Красимир Тодоров вече произведе пресовани глинени блокове, достигащи здравината на печените тухли. За да се използват обаче тези дадености в бъдеще ще са необходими научни изследвания и изработване на нормативна база, която да легитимира непечената глина като строителен материал.


Литература:
1. Beckert,J.: Wirkung von Verunreinigungen der Raumluft auf den Menschen, in: Beckert et al. (Hrsg.): Gesundes Wohnen, Dusseldorf 1986
2. Grandjean, E.: Wohnphysiologie. Zuich 1972
3. Easton, D. :The Rammed Earth House, Chelesca Green Publishing Company 1996
4. Minke, G: Lehmbau- Handbuch: Der Baustoff Lehm und seine Anwendung- Staufen bei Ffeiburg : okobuch,1995
5. Schroeder, H. : Building with earth in Germany. Current tendencies.: Preprints Terra 2000, James & James, London 2000
6. Michael G. Smith, 1998, The Cobber’s Companion- How to Build Your Own Earthen Home,
7. Сп. Аспекти, бр. 4/98, Земята като строителен материал.

СТАРАТА КЪЩА Арх. Георги Георгиев

СТАРАТА КЪЩА
Арх. Георги Георгиев

ВИЖТЕ ОРИГИНАЛНАТА СТАТИЯ pdf

Причините за засиления интерес към старите къщи през последните няколко години са добре известни: селски туризъм, вилен отдих или постоянно обитаване ( в т.ч. и от чужденци). В много села тези къщи масово се изкупуват и преустройват за новите си функции. Изобилието от проекти в тази насока, финансирани по програмата САПАРТ е радващ. Тревожен факт е обаче, че са редки случаите, в които ремонтът и реставрацията на старите къщи е направен с нужното умение и уважение към труда на старите майстори. Неудачното използване на съвременни строителни материали и технологии (бетон, стомана, гипсокартон, пенополистирол и др.) неизбежно води до унищожаването на най-ценното в старата къща - нейният дух. Безсмислено е да се търсят виновници. Днешните инвеститори, проектанти и строители правят това, което могат. Тях никой не ги е учил да строят с кирпич, да мажат с кал и слама или да покриват с каменни плочи. Времето почти е заличило прединдустриалните строителни технологии на нашите предци. Сега в много западноевропейски страни търпеливо се работи за възраждане на старите умения и занаяти. Това се превърна в нова индустрия, която се развива с много бързи темпове.
За архитектурата на старите къщи има издадени много книги и учебници, но строителните им конструкции и рецептите на старите майстори все още не са добре проучени.

Дървената къща
Родопската дървена къща (така нареченият блоков градеж), направена от цели борови трупи (понякога необелени) и покрита с дъски, се среща в девинските, доспатските и чепинските села. При изграждане на стените гредите се поставят хоризонтално една над друга като в краищата се преплитат и врязват в гредите на другата стена – “вкртени”. Следи от тази конструкция намираме при направата на “птона” в къщите на Банско, Разлог, Якоруда и Велинград. Своеобразна и оригинална е покривната конструкция на къщите от село Бабяк. Тя е много лека, без подпори (без “поп”) и е пригодена за покриване с дъски. Най-горната хоризонтална греда, билото, наричат “корфия” – дебела и дълга греда, издялана в петостенна форма, която с едната стена лежи върху “козлците” (носещите греди), които образуват наклона на покрива. От двете страни на кофрията има по един жлеб –“глаб”, в който влиза горният ред покривни дъски – “цпени дски” От двете страни на покрива по цялата дължина, напреко върху средата на “козлеците” лежи по една греда - “глбница”, в която влиза долният ред покривни дъски. По-големите покриви имат по две или три “глабници” на всяка страна, тъй като са покрити с три или четири реда покривни дъски.(1) “Цпените дски” се цепят на ръка с брадва, след което се одялват с тесла само в едната посока, за да се затворят цевите на дървото.
Къщите с дървено-дъсчен (наричан още талпен) блоков градеж са разпространени предимно в Стара планина и Странджа.
////
Специалистите по добив на дървен материал знаят, че зимата е най-доброто време за тази дейност. Тогава дървото “спи”, соковете са слезли долу и след отсичането му то е по-плътно и “работи” по-малко. В старите къщи на Банско, например, още могат да се срещнат дървени греди от мура на над 100 години, които не гният и не са нападнати от дървояди. Гредите на ловният дворец в Ситняково, строен през 1905 г. са обработени с 24 часово изваряване в безир и са в отлично състояние до днес. Любопитни са правилата за сечене на дървета, останали от стари времена в Тирол и запазени в един препис от 1912 г. Те се свързват с фазите на луната и зодиака. Ето някой от тях: Ако ще се сече дърво, тъй че да не гние, това да бъде в двата последни дни на март при намаляващи риби. Ако ще се сече дърво тъй че да не гори, има само един ден и той е в месец март, още по-добре след залез слънце – 1 март. Дърво за разбичване да се сече в нарастваща Луна в Риби, така гредите не червясват, както и гредите. (2)

Каменната къща
Разпространена предимно в планинските райони, тази къща е най-пощадена от времето. Каменната зидария има значителна дебелина, понякога, според мястото и височината, тя достига до един метър. Характерни за нея са хоризонталните дървени пояси, наричани “кушаци” или “сантрачи”, изработени от дървени греди и поставени на разстояние приблизително един аршин (70-75 см). Тези пояси са направени от две успоредни греди (8/6, 8/10 или най-много 10/10) поставени надлъжно по стената и свързани напречно с дървени връзки, врязани в надлъжните греди. Скритите дървени пояси се срещат по-рядко – при високи каменни зидове или подпорни стени. Характерен пример е къщата на хаджи Иванчоолу в Пловдив. Кушаците имат извънредно голямо значение за здравината на каменните стени, особено при земетръс.(3) Към тях обикновено се закрепват подпорите на издадените елементи и еркери. Те оформят и отворите на вратите и прозорците. В повечето случаи зидарията се изпълнява от ломен или речен камък, свързан с глина. Днес майсторите предпочитат хоросан или цименто-пясъчен разтвор, но това не винаги е целесъобразно при реставрирането на старата къща.

Кирпичената къща
Не е много известен фактът, че в някой райони има много добре запазени кирпичени къщи, при които основните носещи зидове с дебелина около 50 см са направени от непечени тухли (смес от пясъчна глина и смляна слама). Около Казанлък и Карлово такива къщи се строят до преди 50 години. Отвън те са измазани с хоросан и на практика не могат да бъдат различени от останалото масивно строителство. В село Тъжа, Казанлшко, например, такива “нови” кирпичени къщи изглеждат в по-добро състояние и показват по-добри топлоизолационни качества от масивните си съседи, изградени от бетон и тухли.
Макар и рядко, кирпичената къща достига до два етажа. В района на Ивайловград, в селата Одринци и Мандрица, този тип къща се оказва най-добра за местния поминък – бубарството. Дебелите кирпичени стени осигуряват оптимален микроклимат за копринените буби. За укрепване им се използват кушаци, както при каменна зидария.

Паянтовата къща
Паянтовият градеж е съставна конструкция, образувана от три елемента –дървен скелет, пълнеж и мазилка. Той се оказал достатъчно здрав и устойчив на атмосферните влияния и чести земетръси. Достъпните материали давали възможност за бърз и сравнително евтин строеж. Поради това, че паянтовият градеж е лек, той се оказал извънредно подходящ за направа на издатини, еркери, балкони, стрехи, висящи конструкции и др. Благодарение на тези си качества и преимущества паянтовата къща добива широко разпространение на Балканите, които тогава са твърде богати с гори.
Майсторите владеели паянтовия градеж и го прилагали навсякъде с вещина и сръчност. Те имали универсална квалификация, за разлика от съвременните строители. Всеки майстор е владеел както зидането и мазането, така дърводелството и каменоделството.
Дървеният скелет образува гръбнака на паянтовата стена и се сглобява по определен шаблон. Състои се от два вида греди: главни (носещи) и второстепенни (разпределителни). Главните греди са конструктивни. Те имат носеща функция и се състоят от хоризонтални греди (табани), вертикални греди (диреци, мертеци) и наклонени греди (паянти). Вертикалните греди са поставяни нагъсто (през 60 – 70 см), а при отворите за прозорци и врати на по-голямо разстояние ( 1,00 –1,10 м). Хоризонталните греди носят подовия гредоред и имат по-големи размери. Наклонените греди се поставят най-често в крайните полета на скелета и имат за задача да поемат хоризонталните сили. Второстепенните греди имат само разпределителна функция и служат за по-здраво залавяне на пълнежа (кирпич, тухла или камък), поради което са със значително по-малки размери. Те се поставят в различни посоки и на различна гъстота: за тухли и кирпич – по-нарядко, за каменен пълнеж – по-нагъсто. Когато пълнежът е от плет, второстепенните греди липсват.(3)
Пълнежът няма носещо конструктивно значение. Според проф. Т. Златев паянтовият пълнеж “се развива в три вариации: “плетарка”, когато полетата между гредите се изпълват с плет и омазват от двете страни с глина, размесена със слама; “долма”, когато тия полета вместо с плет се изпълват с глинени кирпичи; и “баскии”, когато скелетът на сградата се обкове от двете страни с дървени пръти, след което се измазва с глина и плява.” Освен посочените, намираме и други видове, като печени тухли или камъни. Тези пълнежи са тънки за външни стени и не могат да отговорят на съвременните изисквания за топлотехнически характеристики на сградите. Затова в Западна Европа се използват допълнителни методи за топлоизолация, базирани на естествени строителни материали. Такива са например: кирпичи от лека глина ( 0,21 L W/m), тюфлеци от тръстика с дебелина 5-8 см ( 0,056 L W/m), пана от стърготини ( 0, 048 L W/m) и др.
Мазилката, наричана още “лепеж” или “маженица”, се състои от три слоя, затова получава значителна дебелина (4-7 см). Най-долният слой се съставен от глина, размесена с плява, и има дебелина от 3 до 5 см. Върху него се полага първият слой от варов разтвор (около 1,5 см), наречен “хастар”, а отгоре втори слой (фина), който се състои от 0,5 – 1,0 см червен хоросан, примесен с ленен или конопен чоп. Повърхността на мазилката била изгладена с желязно мазило до полиране (пердах). Голямата дебелина на лепежа може да се обясни от една страна с неравната плоскост на дървения скелет, който бил съставен от ръчно дялани греди с неравни плоскости и с различни размери, и от друга – с желанието лепежа да се залови по-добре върху стената. (3)
Старите майстори различавали няколко вида хоросанов разтвор: за зидария, който се правел от по-груб хоросан, съставен от топло-угасена вар с примес от малко пясък и едро счукани керемиди или печени тухли (той се полагал в дебел слой); за лепеж се правели два вида хоросан: за долния слой – по-едър, а за горния –по-фин, съставен от по-ситно счукана и пресята керемида. Количеството на варта е било по-малко в разтвора за зидария (1:4) и по-вече в разтвора за лепеж; най-много вар слагали във фината (до 1:1). За измазване на цистерните за вода в дворовете на градските къщи, майсторите употребявали водонепропускаема мазилка, наречена “льок”, в състав: суха, ситно пресята негасена вар и разчепкан памук, смесени със зехтин или шарлан. Тази смес се бърка, докато се образува гъста каша, и се полага в два до три слоя. Същата мазилка била употребявана и за измазване на стените на някои стари църкви, тъй като е особено подходяща за полагане на стенописи. (3)
Дървено-паянтовия градеж има и известни недостатъци. Те се дължат преди всичко на материала (дървото), както и на изпълнението на дървения скелет. Дървото като строителен материал има специфични дефекти, които не могат да бъдат предвидени и отстранени. Докато в общата композиция на сградите, в декоративните детайли и резбарската украса възрожденските майстори достигнали голямо съвършенство и създали прекрасни образци, то по отношение на конструкцията, и особено при оразмеряването и сглобяването на дървените елементи, те проявявали в някой случаи наивност. Често сглобявали дървените греди без да образуват статически носещи възли, обикновено без врязване или издълбаване. Най-често само допирали и приковавали гредите.(3)
Възстановяването на старата къща изисква познания и умения. В Пловдив от няколко години съществува Реставрационен център “Данчовата къща”, създаден; с помощта на Занаятчийската камара от Коблинц, Германия. Самата Данчова къща бе реставрирана по стари строителни технологии – паянтов градеж с пълнеж от кирпич или плет. От Германия бяха доставени глинени мазилки и тюфлеци от тръстика, защото такива продукти не се предлагат на нашия пазар. В Западна Европа тези материали намират все по-широко приложение в жилищни и обществени сгради. Предлагат се от немската фирма Claytec (www.claytec.com) и холандската Tierrafino (www.tierrаfino.nl). През 1999 г. в Германия бе приет Правилник за строителство с глина (Lehmbau – Regeln; Begriffe, Baustoffe, Bauteile). Наложително е изработването на подобен правилник и у нас, съобразен с местните условия.
Днес развитието на селския туризъм дава възможност да се възродят забравените строителни традиции. Черпейки идеи от старите майстори, вдъхновявайки се от локалните традиционни специфики на строителните технологии, архитектурата на ХХІ век е изправена пред едно голямо предизвикателство – обръщайки поглед към миналото и вземайки познанията от настоящето да предаде бъдещите поколения хилядолетния опит на предците.




ИЗТОЧНИЦИ:
1. Георги Данчев - “Къща и жилище на родопските българи”, В: Сб. Народност и битова общност на родопските българи. С., Изд. БАН, 1969, с. 13-57.
2. Йохана Паунгер, Томас Попе - “Точното време”. С., изд. Кибеа, 2000.
3. арх. Христо Пеев - “Студии върху българската възрожденска архитектура”. С., Изд. Наука и изкуство, 1956.

понеделник, 17 ноември 2008 г.

АНГЛИЙСКИЯТ КОБ




“Коб” е английски термин за строителство с непечена глина, без да се използват кофраж, тухли и дървена конструкция. Произлиза от староанглийската дума cob – заоблена буца, самун. Подобен начин на строителство е познат и в Северна Европа и Украйна, Близкия изток и Арабския полуостров, на места в Африка, Източна Азия и Централна Америка.
В Англия най-старите известни коб жилища са строени през XI век. Масовото налагане на този начин на строителство в много части на Британия става през XV век. Постепенно индустриализацията от началото на XVIII век прави популярни печените тухли и измества строителсвото с непечена глина. Коб е особено разпространен в Югоизточна Англия и Уелс, където почвата е пясъчна глина, а другите строителни материали като камък и дърво рядко се срещат. Англииският коб се прави от глинеста почва, смесена със слама, вода и понякога пясък или трошени камъни. Съдържанието на глина варира от 10% до 30%. Стените се изграждат на каменни основи, върху които строителната смес се натрупва с вила и се утъпква с крака до достигане на слой от около 50 см. На следващия ден излишната маса отстрани се изрязва с остър инструмент (права лопата или търнокоп) и може да се продължи нагоре. Без да се използва кофраж се достига височина до 7-8 м при дебелина на стената 50-60 см. Покривната конструкция е дървена и покрита с тръстика или тънки каменни плочи.
В миналото са строени много коб сгради, най-вече от кооперативи от фермери или бедни работници. Екип от няколко човека, работейки един ден седмично, може да завърши сградата за един строителен сезон. Обикновено обитателите изчаквали до следващата година, за да измажат къщата отвън с хоросан, така че стените да могат достатъчно да изсъхнат. Стопанските постройки често оставали неизмазани.

Този начин на строителство е бил прилаган не само в селските райони. До навлизането на печените тухли, много градски жилища и имения се изграждат от коб. Само в областта Девон (Югозападна Англия) са запазени около 20 000 жилищни и множество стопански сгради, често без ремонт от векове.
В края на XIX век коб-строителството в Англия се счита вече за примитивно и губи популярност. Знанията и опитът си отиват заедно със старите майстори. През последните десетилетия обаче общественото мнение започва да еволюира към преоценявяне на историческата стойност на живописните коб-къщи. Интересът към тях нараства след 1990 г. и търсенето и пазарна им стойност бързо се повишават.
Възраждането на англииския коб
Поради силната привързаност на англичаните към своите традиции, възраждането на англииският коб протича доста консервативно, стриктно спазвайки старите форми на строителство. Оглавяват го хора, чиито усилия са насочени към подновяване и запазване на наследството от миналото. Любопитно е, че първото ново коб-строителство е на… автобусна спирка, по проект на реставратора Алфред Хоувард през 1978 г. След това предимно в областта Девон, наред с възстановяването на стари архитектурни паметници започва и увеличаване броя на новите сгради. Английската преса широко отразява построеното през 1994 г. жилище от Кевин МакКейбъл - двуетажна сграда с четири спални. Индустриалната ера малко повлиява на традицията: МакКеибъл както и други използват трактор вместо волове за приготвяне на строителната смес.
Успоредно с реставрацията и новото строителство започва и научното изследване на англииският коб. Лари Киф, бивш строителен инспектор, категоризира стотици стари сгради. Лари е и един от основателите на уникалния
Център по земна архитектура към Университета в Плимут.
Локализиран в Девон, където коб-строителството е най-разпространено, този център е създаден в средата на 1990 г. Неговата дейност е насочена към технически , научни и проектантски изследвания, както и развитие на строителната практика. Създадени са законова уредба и стандарти за изпитване и прилагане на непечената глина като строителен материал.Центърът организира конференции, семинарии курсове за обучение. Интерес предизвиква националната пътуваща изложба “От земя”. С активната си дейност и постижения Центърът по земна архитектура се превърна в един от световните лидери в тази област и заслужено бе домакин на 8-та международна конференция TERRA 2000 през месец май т.г. Според Линда Уотсън, координатор на центъра: “Най-голямото преимущество, според живеещите в коб-жилища, е постоянната относителна влажност- около 50%, което отговаря на нуждите на здрава дихателна система. За пет години измервания в тази къща е показано отклонение до 5%. Други изразяват удоволствието си от изграждането на къща от естествен материал, взет от самото място, който може и да остава там, ако никой не се нуждае от него. Стените ще отидат там, от където са дошли, което ще завърши цикъла. Реакцията, която превръща замята в строителен материал е обратима и не образува отпадъци. Какво по-добро за екологичен строителен материал?”
Орегонският коб
Предимствата на коб-строителството доведоха до неговото паралелно възраждане и в други части на света - САЩ, Австралия, Германия и др. Липсата на традиции по тези места, както и отсъствието на английския консерватизъм внесоха нови елементи в архитектурата и начина на изграждане. Появиха се сгради със свободни форми на зидовете и отворите, стените често са с овален план. Големи стрехи, познати ни от нашата местна традиция, предпазват външните стени от дъждове. Повиши се вниманието към съставките и пропорциите на строителната смес. Това прави стените по-здрави, по-тънки (от 30 до 50 см) и скулпторни. Лидер в САЩ е компанията The Cob Cottage от Западен Орегон (1989 г.). Чрез добавяне на повече слама в необходимата посока, тази компания разработи система от арки и сводове, които далеч надхвърлят възможностите на традиционния коб. Специалисти от The Cob Cottage са организирали над 50 курса за обучение в Западните щати и Канада, Нова Зеландия, Мексико , Австралия и Дания.
Основателите на The Cob Cottage Айанто Айвънс и Линда Смайли са приели за свои велики учители традицията и иновацията. Техният девиз е: Учи, смей се, строй, сей, пей, израствай!

арх. Георги Ст. Георгиев


Литература:
1. TERRA 2000 Preprints,
http//www.terra2000.org
2. Michael G. Smith, 1998, The Cobber’s Companion- How to Build Your Own Earthen Home,
http//www.deatech.com/cobcottage
3. Gernot Minke, 1995, Lehmbau – Handbuch: der Baustoff Lehm und seine Anwendung,Okobuch, Staufen bei Freiburg
4. Сп. Аспекти, бр. 4/98, Земята като строителен материал.