АНГЛИЙСКИЯТ КОБ

“Коб” е английски термин за строителство с непечена глина, без да се използват кофраж, тухли и дървена конструкция. Произлиза от староанглийската дума cob – заоблена буца, самун. Подобен начин на строителство е познат и в Северна Европа и Украйна, Близкия изток и Арабския полуостров, на места в Африка, Източна Азия и Централна Америка.
В Англия най-старите известни коб жилища са строени през XI век. Масовото налагане на този начин на строителство в много части на Британия става през XV век. Постепенно индустриализацията от началото на XVIII век прави популярни печените тухли и измества строителсвото с непечена глина. Коб е особено разпространен в Югоизточна Англия и Уелс, където почвата е пясъчна глина, а другите строителни материали като камък и дърво рядко се срещат. Англииският коб се прави от глинеста почва, смесена със слама, вода и понякога пясък или трошени камъни. Съдържанието на глина варира от 10% до 30%. Стените се изграждат на каменни основи, върху които строителната смес се натрупва с вила и се утъпква с крака до достигане на слой от около 50 см. На следващия ден излишната маса отстрани се изрязва с остър инструмент (права лопата или търнокоп) и може да се продължи нагоре. Без да се използва кофраж се достига височина до 7-8 м при дебелина на стената 50-60 см. Покривната конструкция е дървена и покрита с тръстика или тънки каменни плочи.
В миналото са строени много коб сгради, най-вече от кооперативи от фермери или бедни работници. Екип от няколко човека, работейки един ден седмично, може да завърши сградата за един строителен сезон. Обикновено обитателите изчаквали до следващата година, за да измажат къщата отвън с хоросан, така че стените да могат достатъчно да изсъхнат. Стопанските постройки често оставали неизмазани.

Този начин на строителство е бил прилаган не само в селските райони. До навлизането на печените тухли, много градски жилища и имения се изграждат от коб. Само в областта Девон (Югозападна Англия) са запазени около 20 000 жилищни и множество стопански сгради, често без ремонт от векове.
В края на XIX век коб-строителството в Англия се счита вече за примитивно и губи популярност. Знанията и опитът си отиват заедно със старите майстори. През последните десетилетия обаче общественото мнение започва да еволюира към преоценявяне на историческата стойност на живописните коб-къщи. Интересът към тях нараства след 1990 г. и търсенето и пазарна им стойност бързо се повишават.
Възраждането на англииския коб
Поради силната привързаност на англичаните към своите традиции, възраждането на англииският коб протича доста консервативно, стриктно спазвайки старите форми на строителство. Оглавяват го хора, чиито усилия са насочени към подновяване и запазване на наследството от миналото. Любопитно е, че първото ново коб-строителство е на… автобусна спирка, по проект на реставратора Алфред Хоувард през 1978 г. След това предимно в областта Девон, наред с възстановяването на стари архитектурни паметници започва и увеличаване броя на новите сгради. Английската преса широко отразява построеното през 1994 г. жилище от Кевин МакКейбъл - двуетажна сграда с четири спални. Индустриалната ера малко повлиява на традицията: МакКеибъл както и други използват трактор вместо волове за приготвяне на строителната смес.
Успоредно с реставрацията и новото строителство започва и научното изследване на англииският коб. Лари Киф, бивш строителен инспектор, категоризира стотици стари сгради. Лари е и един от основателите на уникалния
Център по земна архитектура към Университета в Плимут.
Локализиран в Девон, където коб-строителството е най-разпространено, този център е създаден в средата на 1990 г. Неговата дейност е насочена към технически , научни и проектантски изследвания, както и развитие на строителната практика. Създадени са законова уредба и стандарти за изпитване и прилагане на непечената глина като строителен материал.Центърът организира конференции, семинарии курсове за обучение. Интерес предизвиква националната пътуваща изложба “От земя”. С активната си дейност и постижения Центърът по земна архитектура се превърна в един от световните лидери в тази област и заслужено бе домакин на 8-та международна конференция TERRA 2000 през месец май т.г. Според Линда Уотсън, координатор на центъра: “Най-голямото преимущество, според живеещите в коб-жилища, е постоянната относителна влажност- около 50%, което отговаря на нуждите на здрава дихателна система. За пет години измервания в тази къща е показано отклонение до 5%. Други изразяват удоволствието си от изграждането на къща от естествен материал, взет от самото място, който може и да остава там, ако никой не се нуждае от него. Стените ще отидат там, от където са дошли, което ще завърши цикъла. Реакцията, която превръща замята в строителен материал е обратима и не образува отпадъци. Какво по-добро за екологичен строителен материал?”
Орегонският коб
Предимствата на коб-строителството доведоха до неговото паралелно възраждане и в други части на света - САЩ, Австралия, Германия и др. Липсата на традиции по тези места, както и отсъствието на английския консерватизъм внесоха нови елементи в архитектурата и начина на изграждане. Появиха се сгради със свободни форми на зидовете и отворите, стените често са с овален план. Големи стрехи, познати ни от нашата местна традиция, предпазват външните стени от дъждове. Повиши се вниманието към съставките и пропорциите на строителната смес. Това прави стените по-здрави, по-тънки (от 30 до 50 см) и скулпторни. Лидер в САЩ е компанията The Cob Cottage от Западен Орегон (1989 г.). Чрез добавяне на повече слама в необходимата посока, тази компания разработи система от арки и сводове, които далеч надхвърлят възможностите на традиционния коб. Специалисти от The Cob Cottage са организирали над 50 курса за обучение в Западните щати и Канада, Нова Зеландия, Мексико , Австралия и Дания.
Основателите на The Cob Cottage Айанто Айвънс и Линда Смайли са приели за свои велики учители традицията и иновацията. Техният девиз е: Учи, смей се, строй, сей, пей, израствай!

арх. Георги Ст. Георгиев


Литература:
1. TERRA 2000 Preprints,
http//www.terra2000.org
2. Michael G. Smith, 1998, The Cobber’s Companion- How to Build Your Own Earthen Home,
http//www.deatech.com/cobcottage
3. Gernot Minke, 1995, Lehmbau – Handbuch: der Baustoff Lehm und seine Anwendung,Okobuch, Staufen bei Freiburg
4. Сп. Аспекти, бр. 4/98, Земята като строителен материал.