СТАРАТА КЪЩА Арх. Георги Георгиев

СТАРАТА КЪЩА
Арх. Георги Георгиев

ВИЖТЕ ОРИГИНАЛНАТА СТАТИЯ pdf

Причините за засиления интерес към старите къщи през последните няколко години са добре известни: селски туризъм, вилен отдих или постоянно обитаване ( в т.ч. и от чужденци). В много села тези къщи масово се изкупуват и преустройват за новите си функции. Изобилието от проекти в тази насока, финансирани по програмата САПАРТ е радващ. Тревожен факт е обаче, че са редки случаите, в които ремонтът и реставрацията на старите къщи е направен с нужното умение и уважение към труда на старите майстори. Неудачното използване на съвременни строителни материали и технологии (бетон, стомана, гипсокартон, пенополистирол и др.) неизбежно води до унищожаването на най-ценното в старата къща - нейният дух. Безсмислено е да се търсят виновници. Днешните инвеститори, проектанти и строители правят това, което могат. Тях никой не ги е учил да строят с кирпич, да мажат с кал и слама или да покриват с каменни плочи. Времето почти е заличило прединдустриалните строителни технологии на нашите предци. Сега в много западноевропейски страни търпеливо се работи за възраждане на старите умения и занаяти. Това се превърна в нова индустрия, която се развива с много бързи темпове.
За архитектурата на старите къщи има издадени много книги и учебници, но строителните им конструкции и рецептите на старите майстори все още не са добре проучени.

Дървената къща
Родопската дървена къща (така нареченият блоков градеж), направена от цели борови трупи (понякога необелени) и покрита с дъски, се среща в девинските, доспатските и чепинските села. При изграждане на стените гредите се поставят хоризонтално една над друга като в краищата се преплитат и врязват в гредите на другата стена – “вкртени”. Следи от тази конструкция намираме при направата на “птона” в къщите на Банско, Разлог, Якоруда и Велинград. Своеобразна и оригинална е покривната конструкция на къщите от село Бабяк. Тя е много лека, без подпори (без “поп”) и е пригодена за покриване с дъски. Най-горната хоризонтална греда, билото, наричат “корфия” – дебела и дълга греда, издялана в петостенна форма, която с едната стена лежи върху “козлците” (носещите греди), които образуват наклона на покрива. От двете страни на кофрията има по един жлеб –“глаб”, в който влиза горният ред покривни дъски – “цпени дски” От двете страни на покрива по цялата дължина, напреко върху средата на “козлеците” лежи по една греда - “глбница”, в която влиза долният ред покривни дъски. По-големите покриви имат по две или три “глабници” на всяка страна, тъй като са покрити с три или четири реда покривни дъски.(1) “Цпените дски” се цепят на ръка с брадва, след което се одялват с тесла само в едната посока, за да се затворят цевите на дървото.
Къщите с дървено-дъсчен (наричан още талпен) блоков градеж са разпространени предимно в Стара планина и Странджа.
////
Специалистите по добив на дървен материал знаят, че зимата е най-доброто време за тази дейност. Тогава дървото “спи”, соковете са слезли долу и след отсичането му то е по-плътно и “работи” по-малко. В старите къщи на Банско, например, още могат да се срещнат дървени греди от мура на над 100 години, които не гният и не са нападнати от дървояди. Гредите на ловният дворец в Ситняково, строен през 1905 г. са обработени с 24 часово изваряване в безир и са в отлично състояние до днес. Любопитни са правилата за сечене на дървета, останали от стари времена в Тирол и запазени в един препис от 1912 г. Те се свързват с фазите на луната и зодиака. Ето някой от тях: Ако ще се сече дърво, тъй че да не гние, това да бъде в двата последни дни на март при намаляващи риби. Ако ще се сече дърво тъй че да не гори, има само един ден и той е в месец март, още по-добре след залез слънце – 1 март. Дърво за разбичване да се сече в нарастваща Луна в Риби, така гредите не червясват, както и гредите. (2)

Каменната къща
Разпространена предимно в планинските райони, тази къща е най-пощадена от времето. Каменната зидария има значителна дебелина, понякога, според мястото и височината, тя достига до един метър. Характерни за нея са хоризонталните дървени пояси, наричани “кушаци” или “сантрачи”, изработени от дървени греди и поставени на разстояние приблизително един аршин (70-75 см). Тези пояси са направени от две успоредни греди (8/6, 8/10 или най-много 10/10) поставени надлъжно по стената и свързани напречно с дървени връзки, врязани в надлъжните греди. Скритите дървени пояси се срещат по-рядко – при високи каменни зидове или подпорни стени. Характерен пример е къщата на хаджи Иванчоолу в Пловдив. Кушаците имат извънредно голямо значение за здравината на каменните стени, особено при земетръс.(3) Към тях обикновено се закрепват подпорите на издадените елементи и еркери. Те оформят и отворите на вратите и прозорците. В повечето случаи зидарията се изпълнява от ломен или речен камък, свързан с глина. Днес майсторите предпочитат хоросан или цименто-пясъчен разтвор, но това не винаги е целесъобразно при реставрирането на старата къща.

Кирпичената къща
Не е много известен фактът, че в някой райони има много добре запазени кирпичени къщи, при които основните носещи зидове с дебелина около 50 см са направени от непечени тухли (смес от пясъчна глина и смляна слама). Около Казанлък и Карлово такива къщи се строят до преди 50 години. Отвън те са измазани с хоросан и на практика не могат да бъдат различени от останалото масивно строителство. В село Тъжа, Казанлшко, например, такива “нови” кирпичени къщи изглеждат в по-добро състояние и показват по-добри топлоизолационни качества от масивните си съседи, изградени от бетон и тухли.
Макар и рядко, кирпичената къща достига до два етажа. В района на Ивайловград, в селата Одринци и Мандрица, този тип къща се оказва най-добра за местния поминък – бубарството. Дебелите кирпичени стени осигуряват оптимален микроклимат за копринените буби. За укрепване им се използват кушаци, както при каменна зидария.

Паянтовата къща
Паянтовият градеж е съставна конструкция, образувана от три елемента –дървен скелет, пълнеж и мазилка. Той се оказал достатъчно здрав и устойчив на атмосферните влияния и чести земетръси. Достъпните материали давали възможност за бърз и сравнително евтин строеж. Поради това, че паянтовият градеж е лек, той се оказал извънредно подходящ за направа на издатини, еркери, балкони, стрехи, висящи конструкции и др. Благодарение на тези си качества и преимущества паянтовата къща добива широко разпространение на Балканите, които тогава са твърде богати с гори.
Майсторите владеели паянтовия градеж и го прилагали навсякъде с вещина и сръчност. Те имали универсална квалификация, за разлика от съвременните строители. Всеки майстор е владеел както зидането и мазането, така дърводелството и каменоделството.
Дървеният скелет образува гръбнака на паянтовата стена и се сглобява по определен шаблон. Състои се от два вида греди: главни (носещи) и второстепенни (разпределителни). Главните греди са конструктивни. Те имат носеща функция и се състоят от хоризонтални греди (табани), вертикални греди (диреци, мертеци) и наклонени греди (паянти). Вертикалните греди са поставяни нагъсто (през 60 – 70 см), а при отворите за прозорци и врати на по-голямо разстояние ( 1,00 –1,10 м). Хоризонталните греди носят подовия гредоред и имат по-големи размери. Наклонените греди се поставят най-често в крайните полета на скелета и имат за задача да поемат хоризонталните сили. Второстепенните греди имат само разпределителна функция и служат за по-здраво залавяне на пълнежа (кирпич, тухла или камък), поради което са със значително по-малки размери. Те се поставят в различни посоки и на различна гъстота: за тухли и кирпич – по-нарядко, за каменен пълнеж – по-нагъсто. Когато пълнежът е от плет, второстепенните греди липсват.(3)
Пълнежът няма носещо конструктивно значение. Според проф. Т. Златев паянтовият пълнеж “се развива в три вариации: “плетарка”, когато полетата между гредите се изпълват с плет и омазват от двете страни с глина, размесена със слама; “долма”, когато тия полета вместо с плет се изпълват с глинени кирпичи; и “баскии”, когато скелетът на сградата се обкове от двете страни с дървени пръти, след което се измазва с глина и плява.” Освен посочените, намираме и други видове, като печени тухли или камъни. Тези пълнежи са тънки за външни стени и не могат да отговорят на съвременните изисквания за топлотехнически характеристики на сградите. Затова в Западна Европа се използват допълнителни методи за топлоизолация, базирани на естествени строителни материали. Такива са например: кирпичи от лека глина ( 0,21 L W/m), тюфлеци от тръстика с дебелина 5-8 см ( 0,056 L W/m), пана от стърготини ( 0, 048 L W/m) и др.
Мазилката, наричана още “лепеж” или “маженица”, се състои от три слоя, затова получава значителна дебелина (4-7 см). Най-долният слой се съставен от глина, размесена с плява, и има дебелина от 3 до 5 см. Върху него се полага първият слой от варов разтвор (около 1,5 см), наречен “хастар”, а отгоре втори слой (фина), който се състои от 0,5 – 1,0 см червен хоросан, примесен с ленен или конопен чоп. Повърхността на мазилката била изгладена с желязно мазило до полиране (пердах). Голямата дебелина на лепежа може да се обясни от една страна с неравната плоскост на дървения скелет, който бил съставен от ръчно дялани греди с неравни плоскости и с различни размери, и от друга – с желанието лепежа да се залови по-добре върху стената. (3)
Старите майстори различавали няколко вида хоросанов разтвор: за зидария, който се правел от по-груб хоросан, съставен от топло-угасена вар с примес от малко пясък и едро счукани керемиди или печени тухли (той се полагал в дебел слой); за лепеж се правели два вида хоросан: за долния слой – по-едър, а за горния –по-фин, съставен от по-ситно счукана и пресята керемида. Количеството на варта е било по-малко в разтвора за зидария (1:4) и по-вече в разтвора за лепеж; най-много вар слагали във фината (до 1:1). За измазване на цистерните за вода в дворовете на градските къщи, майсторите употребявали водонепропускаема мазилка, наречена “льок”, в състав: суха, ситно пресята негасена вар и разчепкан памук, смесени със зехтин или шарлан. Тази смес се бърка, докато се образува гъста каша, и се полага в два до три слоя. Същата мазилка била употребявана и за измазване на стените на някои стари църкви, тъй като е особено подходяща за полагане на стенописи. (3)
Дървено-паянтовия градеж има и известни недостатъци. Те се дължат преди всичко на материала (дървото), както и на изпълнението на дървения скелет. Дървото като строителен материал има специфични дефекти, които не могат да бъдат предвидени и отстранени. Докато в общата композиция на сградите, в декоративните детайли и резбарската украса възрожденските майстори достигнали голямо съвършенство и създали прекрасни образци, то по отношение на конструкцията, и особено при оразмеряването и сглобяването на дървените елементи, те проявявали в някой случаи наивност. Често сглобявали дървените греди без да образуват статически носещи възли, обикновено без врязване или издълбаване. Най-често само допирали и приковавали гредите.(3)
Възстановяването на старата къща изисква познания и умения. В Пловдив от няколко години съществува Реставрационен център “Данчовата къща”, създаден; с помощта на Занаятчийската камара от Коблинц, Германия. Самата Данчова къща бе реставрирана по стари строителни технологии – паянтов градеж с пълнеж от кирпич или плет. От Германия бяха доставени глинени мазилки и тюфлеци от тръстика, защото такива продукти не се предлагат на нашия пазар. В Западна Европа тези материали намират все по-широко приложение в жилищни и обществени сгради. Предлагат се от немската фирма Claytec (www.claytec.com) и холандската Tierrafino (www.tierrаfino.nl). През 1999 г. в Германия бе приет Правилник за строителство с глина (Lehmbau – Regeln; Begriffe, Baustoffe, Bauteile). Наложително е изработването на подобен правилник и у нас, съобразен с местните условия.
Днес развитието на селския туризъм дава възможност да се възродят забравените строителни традиции. Черпейки идеи от старите майстори, вдъхновявайки се от локалните традиционни специфики на строителните технологии, архитектурата на ХХІ век е изправена пред едно голямо предизвикателство – обръщайки поглед към миналото и вземайки познанията от настоящето да предаде бъдещите поколения хилядолетния опит на предците.




ИЗТОЧНИЦИ:
1. Георги Данчев - “Къща и жилище на родопските българи”, В: Сб. Народност и битова общност на родопските българи. С., Изд. БАН, 1969, с. 13-57.
2. Йохана Паунгер, Томас Попе - “Точното време”. С., изд. Кибеа, 2000.
3. арх. Христо Пеев - “Студии върху българската възрожденска архитектура”. С., Изд. Наука и изкуство, 1956.